Bronsted Lowry срещу Arrhenius

Киселините и основите са две важни концепции в химията. Те имат противоречиви свойства. Обикновено идентифицираме киселина като донор на протони. Киселините имат кисел вкус. Сокът от вар, оцетът са две киселини, които срещаме в домовете си. Те реагират с основи, произвеждащи вода, а също така реагират с метали, за да образуват Н2; по този начин увеличете скоростта на корозия на метала. Киселините могат да бъдат категоризирани на две въз основа на способността им да дисоциират и произвеждат протони. Силни киселини като HCl, HNO3 са напълно йонизирани в разтвор, за да се получат протони. Слабите киселини като CH3COOH частично се дисоциират и дават по-малко количество протони. Ка е константата на дисоциация на киселината. Дава индикация за способността да се губи протон на слаба киселина. За да проверим дали дадено вещество е киселина или не, можем да използваме няколко индикатора като лакмусова хартия или pH хартия. В рН скалата са представени от 1-6 киселини. Киселина с рН 1 се казва, че е много силна и с повишаване на стойността на pH киселинността се понижава. Освен това киселините превръщат синия лакмус в червен.

Основите имат хлъзгав сапун като усещане и горчив вкус. Те реагират лесно с киселини, произвеждащи молекули вода и сол. Сода каустик, амоняк и сода за хляб са някои от често срещаните основи, на които се натъкваме много често. Основите могат да бъдат категоризирани на две, въз основа на способността им да дисоциират и произвеждат хидроксидни йони. Силни основи като NaOH и KOH са напълно йонизирани в разтвор за получаване на йони. Слабите основи като NH3 са частично дисоциирани и дават по-малко количество хидроксидни йони. Kb е основната константа на дисоциация. Дава индикация за способността да се губят хидроксидни йони на слаба основа. Киселините с по-висока стойност на pKa (повече от 13) са слаби киселини, но техните конюгирани основи се считат за силни основи. За да проверим дали дадено вещество е основа или не, можем да използваме няколко индикатора като лакмусова хартия или pH хартия. Основите показват рН стойност по-висока от 7 и тя превръща червения лакмус в син.

Освен горните характеристики можем да идентифицираме киселини и основи въз основа на някои други характеристики. Киселините и основите се определят по няколко начина от различни учени като Bronsted, Lewis и Arrhenius.

Bronsted Lowry

Bronsted определя базата като вещество, което може да приеме протона и киселината като вещество, което може да отдели протона. Бронстед изложи тази теория през 1923 г. В същото време Томас Лоури независимо представи същата теория. Следователно това определение е известно като дефиниция на Бронстед-Лоури.

Арениус

Шванте Арений, шведски учен, предложи теорията си за киселини и основи в края на 1800-те. Според определението на Arrhenius, съединението трябва да има хидроксиден анион и способността да го дарява като хидроксиден йон, за да бъде основа. А съединението трябва да има водород и способността да го дарява като протон, за да бъде киселина. Така че HCl е аренъева киселина, а NaOH е основа на Arrhenius. Тази теория помага да се обясни образуването на вода по време на реакция на неутрализация на киселинно-алкална основа.